Николай Гяуров: Никой не знае как ще го тръшне късметът
Долора Заджик, един от най-големите гласове в историята на белкантото, дойде в Софийската опера, с цел да се включи в грандиозния концерт за старта на сезон № 130. Спектакълът обаче е доста по-различен от по всяко време било, тъй като е отдаден на 90 години от рождението на Николай Гяуров. Американското мецосопрано се среща с българина през 1991-а в Сан Франциско, където двамата вземат участие в " Хованщина " на Мусоргски. Днес тя ще извърши пророческата песен на Марфа. Италианският маестро Елио Бонкампани ще дирижира световноизвестни и български актьори, които са били сътрудници на великия бас - Даниела Мадзукато, Макс Рене Козоти, Цветелина Василева, Орлин Анастасов, Калуди Калудов, Димитър Станчев, Петър Бучков, Светозар Рангелов, Радостина Николаева, Костадин Андреев, Александрина Стоянова-Андреева, Атанас Младенов, Ангел Христов, Давиде Риу от школата на Райна Кабаиванска. Мирела Френи, втората брачна половинка на Гяуров, с която са известни като „ кралската двойка “, няма да участва на тържеството. Тя за последно пя с мъжа си в България в НДК, когато вървяха честванията за 40 години от началото на блестящата му креативна активност. Тогава Френи извършва на съветски монолога на Татяна от „ Евгений Онегин “ от сцената с писмото, а Гяуров – арията на Гремин.
Медиите на предходното столетие назовават Николай Гяуров новият Шаляпин. „ Ню Йорк таймс “ написа: „ Най-хубавият и най-силният бас в света принадлежи на един 35-годишен българин, ученик на Московската консерватория - през днешния ден той е най-голямата звезда на „ Ла Скала “ в Милано “. „ Ню Йорк хералд трибюн “ прибавя: „ Гяуров няма еднакъв “, а „ Монреал остарял “ прецизира: „ Той е феномен в историята на операта “. Какъв е Гяуров в живота? Като дете свири на пиано, флигорна, кларинет, само че фантазията му е цигулката. Отличен футболист – вратар на гимназиалния и на градския тим в родния си Велинград. В началото на кариерата си непрекъснато е с цигара в уста – „ Арда “. Папиросата и шегата не слизат от устата му. Постепенно се отхвърля от тютюна и даже от епизодичните чаши с коняк, само че остава на кафе и е все по този начин съвършен в държанието, маниерите и връзките си. „ Никой не знае дали шансът му е явен или мрачен, накъде ще го завлече и по какъв начин ще го тръшне “, обича да споделя великият актьор, представен от остарелия си другар Теню Казака. В България постоянно пее без хонорар. И постоянно, щом се прибере, хуква за риба – измежду обичаните му съучастници в тази свещена активност е самият Христо Бръмбаров, първият преподавател на международния артист. Обичаше високите скорости, шофираше като експерт, хвалят го сътрудници и близки в спомените си. Сред огромните му пристрастености са още тенисът на корт и най-много камерата – не му омръзва да снима непрекъснато. „ Бях благополучен да бъда освен негов наследник, само че и сътрудник на сцената. Когато си с толкоз огромен артист, всичко наподобява по-лесно, само че в действителност е доста отговорно, тъй като навлизаш в свят на висока интерпретация. Трябва да вникнеш в него, с цел да откриеш замисъла. Но татко ми разбираше всеки мой знак и работехме с лекост. Наследих изключителната му самокритичност. Дори на върха той постоянно прослушваше записите си. Взискателността му към себе си и другите беше съвсем травматична. Себеконтролът му действаше до краен лимит. Беше спестовен и сбит – даже на финала на земния си път. Винаги се е страхувал от заболявания. Три седмици преди кончината си разбра, че нещата са необратими. Разбра и одобри действителността. Напусна този свят извънредно спокоен “, описа преди време пред „ Стандарт “ диригентът Владимир Гяуров. „ Никога не съм гледал на дядо си като на звезда – той просто беше моят дядо. Като дете не си давах сметка кой е. След като станах артист, осъзнах, че имаме нещо общо – той постоянно е стремял да развива ролята си, в никакъв случай не я оставял там, докъдето е стигнал на премиерата. Същото се стремя да върша и аз “, споделя пък Мартин Гяуров, внукът на великия бас.
Мирела Френи, която доста рядко дава изявленията за български медии, и до момента – 15 години след гибелта на Гяуров, не може да свикне с отсъствието му. Двамата имат невероятна връзка в продължение на съвсем три десетилетия. Те се разбираха без думи, единствено с взор, настояват от обкръжението им. Толкова са привързани един към различен, че Гяуров пожелава да бъде заровен в Модена – с цел да бъде по-близко до жена си. „ Това няма общо с родината му, той остана родолюбец до последно “, споделят от фамилията. Когато Гяуров умира на 2 юни 2004-а, всички театри в Италия афишират печал.
Медиите на предходното столетие назовават Николай Гяуров новият Шаляпин. „ Ню Йорк таймс “ написа: „ Най-хубавият и най-силният бас в света принадлежи на един 35-годишен българин, ученик на Московската консерватория - през днешния ден той е най-голямата звезда на „ Ла Скала “ в Милано “. „ Ню Йорк хералд трибюн “ прибавя: „ Гяуров няма еднакъв “, а „ Монреал остарял “ прецизира: „ Той е феномен в историята на операта “. Какъв е Гяуров в живота? Като дете свири на пиано, флигорна, кларинет, само че фантазията му е цигулката. Отличен футболист – вратар на гимназиалния и на градския тим в родния си Велинград. В началото на кариерата си непрекъснато е с цигара в уста – „ Арда “. Папиросата и шегата не слизат от устата му. Постепенно се отхвърля от тютюна и даже от епизодичните чаши с коняк, само че остава на кафе и е все по този начин съвършен в държанието, маниерите и връзките си. „ Никой не знае дали шансът му е явен или мрачен, накъде ще го завлече и по какъв начин ще го тръшне “, обича да споделя великият актьор, представен от остарелия си другар Теню Казака. В България постоянно пее без хонорар. И постоянно, щом се прибере, хуква за риба – измежду обичаните му съучастници в тази свещена активност е самият Христо Бръмбаров, първият преподавател на международния артист. Обичаше високите скорости, шофираше като експерт, хвалят го сътрудници и близки в спомените си. Сред огромните му пристрастености са още тенисът на корт и най-много камерата – не му омръзва да снима непрекъснато. „ Бях благополучен да бъда освен негов наследник, само че и сътрудник на сцената. Когато си с толкоз огромен артист, всичко наподобява по-лесно, само че в действителност е доста отговорно, тъй като навлизаш в свят на висока интерпретация. Трябва да вникнеш в него, с цел да откриеш замисъла. Но татко ми разбираше всеки мой знак и работехме с лекост. Наследих изключителната му самокритичност. Дори на върха той постоянно прослушваше записите си. Взискателността му към себе си и другите беше съвсем травматична. Себеконтролът му действаше до краен лимит. Беше спестовен и сбит – даже на финала на земния си път. Винаги се е страхувал от заболявания. Три седмици преди кончината си разбра, че нещата са необратими. Разбра и одобри действителността. Напусна този свят извънредно спокоен “, описа преди време пред „ Стандарт “ диригентът Владимир Гяуров. „ Никога не съм гледал на дядо си като на звезда – той просто беше моят дядо. Като дете не си давах сметка кой е. След като станах артист, осъзнах, че имаме нещо общо – той постоянно е стремял да развива ролята си, в никакъв случай не я оставял там, докъдето е стигнал на премиерата. Същото се стремя да върша и аз “, споделя пък Мартин Гяуров, внукът на великия бас.
Мирела Френи, която доста рядко дава изявленията за български медии, и до момента – 15 години след гибелта на Гяуров, не може да свикне с отсъствието му. Двамата имат невероятна връзка в продължение на съвсем три десетилетия. Те се разбираха без думи, единствено с взор, настояват от обкръжението им. Толкова са привързани един към различен, че Гяуров пожелава да бъде заровен в Модена – с цел да бъде по-близко до жена си. „ Това няма общо с родината му, той остана родолюбец до последно “, споделят от фамилията. Когато Гяуров умира на 2 юни 2004-а, всички театри в Италия афишират печал.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ